Офика  е бързо растящо дърво, високо до 16м, от семейство Rозоцветни (Rosaceae). Кореновата система е силно развита, с обилни коренови издънки.  Стъблото е с,лъскава, тънка, гладка, сивозеленикава кора. Короната е закръглена, сравнително рядка. Дървесината е твърда, червеникава. Младите клонки са окосмени с много лещанки. Листата са нечифтоперсени, с 9-17 продълговато-лацентни листчета. Младите листа са покрити с трихоми. Цветовете са бели, ароматични, събрани в кичести щитовидни съцветия.  Плодовете са оранжево-черени или жълтооранжеви, топчести или елипсовидни, нагарчащи и тръпчиви. Месестата част на плода е с жълт цвят. Цъфти през май -  юни, едновременно с разлистването. Плодовете узряват през септември - октомври, но остават на дървото до декември. Растението започва да дава плод към 7 годишната си възраст ежегодно.

У нас се среща по откритите терени  в широколистни и иглолистни гри, по скалистите и каменливи места. Вирее до 150-200 години. Към почвата е непретенциозно, студоустойчиво, светлолюбиво.

Използват се плодчетата (Fructus Sorbi aucupariae) на офиката. Бере се септември до падането на първите слани. Като се берат плодовете в пълната им зрялост.

Използва се в народната медицина като  укрепващо и поливитаминно средство, а също и против туберколоза. Сорбозата се използва като  изходна захар при производството на витамин С, както и за храна на диабетиците. Използва се за намаляване на тлъстините в черния дроб, намаляване на холестерина в кръвта, повишава резистентността на кръвоносните съдове.

Голямо приложение офиката намира в хранително-вкусовата, ликьорената и сладкарската промишленост за производството на различни видове  поливитаминни препарати.